Войник 76 се събуди. Както винаги, от лявата си страна на леглото бе лазерният пистолет, вдясно - останалата бойна екипировка. Издирван човек като него не можеше да си позволи да спи,а когато все пак го правеше, сигурността бе на първо място.. Огледа се - беше сам.

Войната практически бе приключила. Както и нуждата от наемници като него. 20 години от живота му бяха минали във война.. А откакто тя свърши, 76 и „братята му“ постепенно се насочиха към пиянство, хазарт, организирана престъпност. Някои се възползваха от приватизацията и се насочиха към „сивия“ сектор, други се реализираха в търговията, но  бившите наемници ставаха предимно престъпници. И Републиката много добре го знаеше..

76 бе от онези, които нито процъфтяваха, нито беднееха. "Сикс", както му казваха приятелите, си беше отворил малка кантора за легализиране на бежанци и всякакви присъединили се граждани от новопревзетите колонии. За Сикс това беше просто бизнес, достатъчно печеливш. И вместо да воюва с външните колонии, им уреждаше гражданство в Републиката, при това срещу пари. Пари, които шеше да профука при чичо Гошо на карти или пиене. За бившите войници приобщаването към обшеството и то в столицата никога не бе било опция. Така наречената "Република", с която столичани се гордееха толкова, беше пратила хора като него на чужди светове. Планети, които по един или друг начин трябваше да бъдат превзети. И ако някои се предаваха, то значително повече отказваха и това значеше война. Когато беше на 20, Сикс не бе помирисвал кръв. 20 години по-късно всичките 14 системи във външния кръг бяха паднали и сега бяха част от Републиката.
 Преди да го изпратят на фронта, 76 мина през военна академия – там получи и своето „ВИН“ – военно идентификационен номер – 0076. Сикс не беше от отличниците... В крайна сметка, от трети опит взе "Основи на Републиката" и предмета "История на ПИР (Пернишка интерпланетарна република). Завърши. И замина за фронта.

Откакто Перник се бе превърнал в мегадържава, много неща се промениха. 76 знаеше, че Републиката някога е било просто един град. Докато един ден, от нищото, не се появил вождът - Батката. Той заменил обикновеното оръжие на перничани - винкело - с високотехнологични оръжия. След като превзел София, Батката изпратил "Зубърите" от превзетите територии в мини за копаене на криптовалути и всякакви „интеуигентни“ неша. Постепенно Перник се превърнал в самостоятелна независима търговска република, която вместо в земи инвестира в сървъри и хай-тек компании. С развитието на космическото дело, Пернишката република направи собствен космически флот и във великата Пернишко - Петричка война, пернишкият флот тотално победи единствения си конкурент на Земята. Оттогава до ден днешен Пернишката Република се е разраснала в 15 слънчеви системи. На родната Земя почти няма небългароговорящи. Градове като Лондон или Париж са почти опустели. Велинград и Битоля се пръскат по шевовете. Атина е толкова голяма, че жилищата се строят навътре в морето, под водата, като Гърция разви първото напълно морско население - хора, дишащи с хриле.
Центъра на столицата Перник естествено го ремонтираха. Въпреки че в момента всичко от Видин до Благоевград е център... И целият е в метал - небостъргачи, а по крайните квартали - високи блокове. Мегаполис, какъвто Вселената не е познавала никога.

Междувременно, ремонтът на "Графа“ продължава…

Управлението в града, а оттам и в Републиката бе разделено между двукамерния парламент – долната камара на „Мутрите“ – предимно „бизнесмени“. Горната камара  - едри земевладелци, наричащи себе си „лордове“, но населението често ги изобразяваше като „бейове“ и безделници. Те бяха наследници на министри, политици, кметове и кметици от някогашна България. Понятие, което бе интегрирано в Перник. Тези професионални политици, практически запазиха влиянието си, като един надпарламентарен контрол, (не оня по БНТ), и сега държаха властта над това кой закон да бъде прокаран. Някои неща не се променят за 40 години…

  „Батките“, от друга страна,  които не представляваха официалната власт, практически държаха повечето пари и оръжия в Пернишкия Мегаполис, тоест бяха недосегаеми. Престъпността постепенно спря да може да черпи ресурс от вътрешния пазар, затова пернишките Батки буквално превзеха конкуренцията си. Високите технологии им позволиха да препълнят Колониите на Марс със семки „Вуйчо Ваньо“ и петричка трева. Дори провинцията, събрана заедно, сигурно нямаше да успее да се справи със сдружението на батките, наречено "Охранителен Клуб Олимпия" (ОКО).

Целият военнен комплекс на държави, да речем, като САЩ и Русия, постепенно под една или друга форма падна в ръцете им….

 ОКО се занимаваше точно с това - всеки един батка, който имаше много пари и влияние, можеше да влезе в тази организация на най-влиятелните батки и да взима решение за съдбата на няколко дузина трилиона души. Кой щеше да спре ОКО? Официалната власт на Земята в лицето на Бейовете нямаше ресурса. И желанието. Те получаваха солидни чекове, кой от кой по сладки, за да прокарват само онези закони, които бяха в интерес на батките. А те искаха експанзия. Техният интерес доведе до създаване на галактическа армия. Парите им развиваха наука – главно в производството на стрелящ винкел и на новият модел „Голф“ 3 - ка, който може да пропътува разтояние от 400 светлинни години с едно зареждане, (светлинна година е мярка за разстояние, не за време – вж. в нета). Батките активно си „купуваха“ бизнеси в колониите. Все пак войници като Сикс бяха наети от дружествата на някой батка и пратени да завладяват. В някои случаи, цели градове трябваше да бъдат сравнени със земята, защото отказваха пълна абдикациа в полза на Батката. Който и да е той. Всички действаха по този начин.

Ръководителите на другите планети имаха следния избор – или доброволно ставаха част от Републиката, (като под масата Батките приватизираха всичко) или цялата мощ на Пернишката наемна Армия, а ако се наложи и на редовната* се стоварваше върху главата им.

(*Перник предимно се възползваше от компаниите на батките, които произвеждаха оръжие, и имаха наемници, но за всеки случай градът разполагаше с малък, но много боеспособен гарнизон от 20 хил. души и 200 Звездни Голфа трета генерация.)

 Хора като Сикс бяха израснали в зората на това интерпланетарно разрастване. Едва на 20 годишна възраст 76 държеше в ръцете си лазерен бластер, с който на секундата можеше да изпържи поне двама човека. Беше преминал през академия, после през двегодишна казарма и на 20 години и 10 месеца 76 беше натоварен в Звездния Голф и изпратен на фронта.
Първоначално Сикс беше втори капитан, но в една от големите космически битки голфът му бе ударен и първият командващ се спомина, вследствие на което 76 бе повишен. Успя да оцелее 3 дни в почти разпадащ се кораб в космоса, докато дойде помощ. Даже и медал получи….

***

„Кръчмата на Петя“ беше препълнена до горе. Някога тя се намираше в спокоен квартал на Перник – "Ралица". Сега обаче околността бе осеяна с метал – небостъргачи, летящи голфове, тълпи от бързащи хора, роботи и летящи скутери, (последното е още по-досадно и от електрическите). Кръчмата беше единствената сграда, която почти не се бе променила, поне не „нагоре“ – единствената ниска сграда в района. Като една уважаваща себе си страноприемница от 90-те години на България, тя бе предимно под земята, като вместо да надстроява, беше създала етажи и етажи надолу. Всичките от които задимени от пушека на цигари. По стените имаше плакати на мастика Пещера – с полу-голи жени. Мебелировката беше от дърво – пейки и маси, а на масите - хубави червени покривки на раета, разбира се с много лекета и мъртвозалепнали трохи. Това, което успя да запази и разшири Кръчмата на Петя, беше нейната автентичност. След голямото разрастване, традиционно-българските кръчмички изчезнаха. Вече на гарата нямаше кебабче в питка. Освен при Петя и неколцина други, които запазиха старите механи. Там имаше кебапчета, веселба, понякога и бой. Тези места помещаваха обикновените хора в столицата. Помещаваха и опасни люде. 76 отиваше при вторите...

-        -- Имам работа за тебе, Сикс.

-        - Дори няма да ме черпиш едно? Нормалните хора първо пият.

-        - Сериозен съм. Трябва ми човек с опит. И добър пилот. А ти си и двете. Не мога да рискувам с непознати.

Сикс имаше пред себе си човек, който не бе чувал отказ от много време. Дебелата му шия се сливаше с бузите и лицето му приличаше на желе, заспало за 4 часа във фризера. Под дебелото лице имаше още по-дебело туловище.

-        - Разбирам те Киро. Но аз вече не съм наемник. Сега съм Лойър.

-        -Х ахха, какво си? Да не си станал фризьор бе, СИКСИИ! Едно време пръскаше черепи, сега ги бръснеш, леле ще умра от смях….ГОСПОДИ!..

-        - Адвокат съм, глупако. А ако не спреш да дебелееш, ще умреш от инфаркт преди това. Как е Павла, децата как са?

-        - Ох недей, големият иска да става монтьор, сервиз си направи и изобщо не ходи на детска градина.

-        - А Лили? – с надежда попита 76.

-        - Лили е още по-зле. Когато беше на три, намери някаква игра в интернет, симулация на нашия свят, така да се каже.

-        - И-и?

-        - Едноличен диктатор на две галактики. Понякога си мисля, че не са мои тия деца…

-        - Е, поне имат бляскаво бъдеще. Иначе за онова, колко важно ти е?

-        - Много, Сикси. След последните събития може да се наложи да се махна от центъра – от историческия Перник. Никога преди това не съм имал такава криза. Парите ми трябват, колонията също. А ти си единственият, който може да свърши подобна работа, срещу съответните кинти, разбира се.

-        - Не съм летял отдавна.

-        - Ще имаш втори пилот, най–добрият от академията.

-        - Господи, Киро, не ми казвай, че работиш с 1-ва или 2-ра година…

-        - По-зле. Работя със стажанти – 0 месеца опит. Директно излезли от училище.

Сикс не отговори.

-        - Виж, наричам го инвестиция в бъдещето. Нещо като този, абе, легендарният футболен собственик от преди ПИР (Пернишка интерпланетарна република). Как беше?

-        - Венци Стефанов.

-        - Да, същият. Взимам само най-талантливите, тия с най-много шесторки или там к’вото им пишат.

-        - Аз бях от тия с тройките.

-        - Затова те обичам, Сикси. Трябваш ми.

-        - Понякога съжалявам, че ми спаси живота, Кире. Кога тръгвам?

-        - Утре. – спокойно му каза Киро.

Сикс не отговори…

(Следва продължение)