64 - ти ден от оставката на Борисов

64-и ден откакто Борисов хвърли оставка.

САЩ са в гражданска война. Ню Йорк гори, докато над Лос Анджелис бушува ядрена зима. Кланът Клинтън са поробили половин Америка и проповядват човекоядство. Доналд Тръмп най-накрая научи на кой континент се намират САЩ (или каквото е останало от тях) и готви серия санкции срещу индианците.

В Китай всичко изглежда спокойно и продажбата на коронавирус в кофички за сладолед върви с нарастващи темпове. Русия учреди нова световна Путинова награда за велики държавници, чийто първи лауреат се очаква да бъде българин с тайнствените инициали ББ. Церемонията е обявена за Коледа и вече се знае, че ще бъде връчена от Сретен Йосич.

 В Европа цари тотален хаос. От настъпилата война „всеки срещу всеки“ (без балансьора Борисов), европейските земи са разрушени, но не толкова от военна сила, колкото от консуматори, искащи нов телевизор (с 5G). Ситуацията се усложни неимоверно, след като Лигата на гордите безрезервни труженички – ЛГБТ, под ръководството на ПКП Цвета Караянчева – също издигна искане за 5 G-точки, само че на друго място…  Без Караянчева, географията се преобърна и сега Северният полюс е южен, а Южният е на почивка в Гърция.

Ангела Меркел спря да си бръсне мустака и леко започва да наподобява определена фигура от миналото…

Западните Балкани са в пълна неразбория и мислят да напуснат, установявайки се на мястото на стария Северен полюс (който сега е южен). Източните Балкани се подсмихват под мустак и ги дебнат кога ще мръднат, за да заемат тяхното място.

Черно море сезира Българския Хелзинкски комитет и сега е вече само море.

Дани Кирилов изчезна някъде и нивото на световния интелект скочи над три пъти.

От липсата на "строеж на стотици километри магистрали" от АПИ посочиха, че всъщност в последно време пътната инфраструктура в България се е увеличила. Последната не бе намерена за коментар.

Луната спря да се върти и в момента работи като диско-топка в провинциална чалготека. Световната банка фалира заради изчезването на лева.

Слави Трифонов си пусна дълга коса и заяви, че всъщност е бил не-плешив и оженен през цялото време. Мая Манолова и Цецка Цачева отказаха коментар.

ООН се събира за последна среща в опит да закрепи нещата. Но всички делегати са категорични в едно - оставката на Борисов ще накара Земята да спре да обикаля Голямата светеща топка. По думите на представителя на Ромско Кралство Чай Шукари: "Гешев - радост. Борисов - Слънце!"

 Английската кралица призна, че през цялото време е била Лили Иванова, но и император Палпатин и в момента строи "Звезда на смъртта" в Ботунец.

Влак на БДЖ дойде навреме и предизвика масов хаос във Враца. Което влезе в реакция с досегашния такъв и след настъпилата неутрализация сега там цари патологичен ред.

Делян Пеевски се отказа от политиката и сега работи като Луната. Учени изследваха английския на Бареков и Ангелкова и обориха теорията на вероятностите - свинята не може да напише шекспиров сонет…

Следва продължение...

В памет на всички, които останаха на пътя.....

Конспирации. Убивани и убиващи. Свобода. Слово. Свобода на словото и слово на свободата. Класации. Репортери без граници. Наглост без ограничения.

... Хиляди.

Маса.

Народ …

               

Прокуратурата, в нейното качество на стожер на законието, повдигна обвинение на беззаконика. Той бил дрогиран, пиян, разпилян и отнел човешки живот. Нарушавайки правилници, закони и правила, за движение по пътищата и поведение в обществото.

... какво там значи някаква си личност?!

               Естествено веднага се намериха езици, които да нарекат случая конспирация.

               Естествено се намериха люде, които нарекоха убийството кощунство.

За никой не е тайна, или поне за никой, който поне веднъж в живота си е участвал в движението по пътищата, (няма значение в какво качество), всеки знае, че там, на пътя, се води война. Войната не се води само от пияни и дрогирани синчета на „големи“ бизнесмени и още по-големи депутати. Войната не се води само от карачи на скъпи коли. Тя е посевместна. За всеки лъскав джип, минаващ на червено, има по трима шофьори на 30 – годишни „баварци“, които изпреварват отдясно. Или в бус лентата. Няма значение. Няма значение марката, почти няма значение и произходът. Упояващите вещества имат значение, но колко трезвени „гъзари“ има по улиците всеки ден?!

               Шофьори. Пешеходци. Народ.

               Войната не започва от пътя. Тя се води на него. Статистики, стъкмистики и други мръсни думички се опитват да изследват този феномен, органите на реда се опитват да го предотвратят. Анализатори анализират, (та нали това им е работата), водещи задават въпроси. Промяна в закона – минават два, три, пет месеца... Броят на жертвите не намалява. Акции. Данъци. Акции. Глоби. Акции... Войната тече с пълна сила…

               Войната, водена на пътя, но възпитавана вкъщи…

               Единият убиец е син на прокурор. Другият – на общински съветник. Третият – лидер на етническа политическа партия. Навярно ги свързва властта? А може би – усещането за безнаказаност. Но това са само теории и конспирации.

               Медии.  Журналисти. Свобода.

               Иронично – ден преди престижната класация на „Журналисти без граници“, поставила България на още по-престижното 111-о място по свобода на словото, почина един от „свободните“ ни журналисти. Толкова свободен, че дори земният свят се оказа кафез за него. Преди него имаше други. Имената им бързо отшумяват в забързаното ежедневие на българския медиен елит. Някои бяха убити – след това изнасилени, (а може и в обратния ред – казва ли ти някой?), там край Дунава. Други – в центъра на столицата – жестоко пребити с колове. И снимани. Това обаче не е важно. Важно е колко яйца са боядисани средно в едно българско домакинство. Или какво е казал премиерът. А свободата и словото, словото и свободата са си добре. Добре на 111-та степен.

               Морал. Граници. Общество.

               В краткия курс по етика ни учат на някакви си 10-тина правила. В краткия живот в България научаваш многократно повече. Правилниците са за балъците. Законите – за неоправните. За всички други има чадър. Чадър от мама, чадър може-би от тате. Чадър от политическа партия с етнически произход, или от съседна държава. Кой знае? Може-би да убиеш невръстно дете не е чак толкова укоримо престъпление?! Може-би. Кой знае? Навярно съдът?

               Този висш орган на космичната правда.

                Престъпление. Възпитание. Наказание.

               Престъплението е извършено, фактът е налице. Един 22 годишен младеж, един 54 годишен репортер. Последният вече го няма. Младежът – очакваме да видим. Навярно ще лежи. Ще получи години, та все пак е убил човек! Колегите на починалия ще раздуват, ще оказват натиск. Съдии ще размишляват, прокурори ще обвиняват. Ще има протести, напрежение, оставки. Присъдата може-би (едва ли!) ще е адекватна, но това няма да върне човека. А пък и какво значение има там някаква си личност?!

               За този случай чухме. Отиде си не кой да е, ала за останалите десетки на ден не се говори. Чуваме ги в една мрачна статистика, почти неволно вкарана между два репортажа за правителството: „Загинали 50, ранени 200“. „Водачът се е движел с превишена скорост.“ „Водачът.“ И така всеки ден. Едни убиват, други биват убивани. Някои получават наказание, но рядко, малко получават възпитание.

               Сигурно за деянието на този 22-годишен младеж е виновна учителката. Която и да е – по български, по математика, а може-би тази по история?! Виновна е чалгата, рокът, барокът, филмите и компютърните игри. Виновни са американците, руснаците, комунистите или Иван Костов.

               Със сигурност не е виновно обществото. Не е виновна майката на това „дете“. Нито пък баща му. Та какво общо имат те с поведението на своя син?.. Не е виновен и шофьорът на стара марка кола, изпреварваща с бясна скорост от бус-лентата. Той просто „бърза“.

               Не са виновни медиите, не са виновни и журналистите. Не е виновен открадналият общински съветник или политическият лидер-убиец.

               Никога. За нищо….

               Виновни няма, но пък си отива човек – журналист, доктор, стругар, безработен... Отива си поради прекомерно самочувствие на някой син, баща, майка или чичо, на някой депутат, бизнесмен, на някой важен. А щом си някой на някой важен, е – тогава не се притеснявай, тия правила не са за теб.

               А ако някога ти стане „напечено“ или притеснено? Ако някога си спомниш за превишената скорост на километража, мигове преди сблъсъка? Ако някога ти стане тежко, че макар и лидер на политическа партия, отне живота на един невръстен, или като карач на 30 годишен автомобил причини верижна катастрофа!. Е, спокойно – те правилата са загубеняците…

               И изобщо – гледай напред и „нидей са смя, маймуно мръсна“, то нали затова си някой, какво като си убил?

                                                            Дете. Човек.

                              ... какво там значи някаква си

                                                                                          личност?!

снимка: @historyhumour

Войник 76 се събуди. Както винаги, от лявата си страна на леглото бе лазерният пистолет, вдясно - останалата бойна екипировка. Издирван човек като него не можеше да си позволи да спи,а когато все пак го правеше, сигурността бе на първо място.. Огледа се - беше сам.

Войната практически бе приключила. Както и нуждата от наемници като него. 20 години от живота му бяха минали във война.. А откакто тя свърши, 76 и „братята му“ постепенно се насочиха към пиянство, хазарт, организирана престъпност. Някои се възползваха от приватизацията и се насочиха към „сивия“ сектор, други се реализираха в търговията, но  бившите наемници ставаха предимно престъпници. И Републиката много добре го знаеше..

76 бе от онези, които нито процъфтяваха, нито беднееха. "Сикс", както му казваха приятелите, си беше отворил малка кантора за легализиране на бежанци и всякакви присъединили се граждани от новопревзетите колонии. За Сикс това беше просто бизнес, достатъчно печеливш. И вместо да воюва с външните колонии, им уреждаше гражданство в Републиката, при това срещу пари. Пари, които шеше да профука при чичо Гошо на карти или пиене. За бившите войници приобщаването към обшеството и то в столицата никога не бе било опция. Така наречената "Република", с която столичани се гордееха толкова, беше пратила хора като него на чужди светове. Планети, които по един или друг начин трябваше да бъдат превзети. И ако някои се предаваха, то значително повече отказваха и това значеше война. Когато беше на 20, Сикс не бе помирисвал кръв. 20 години по-късно всичките 14 системи във външния кръг бяха паднали и сега бяха част от Републиката.
 Преди да го изпратят на фронта, 76 мина през военна академия – там получи и своето „ВИН“ – военно идентификационен номер – 0076. Сикс не беше от отличниците... В крайна сметка, от трети опит взе "Основи на Републиката" и предмета "История на ПИР (Пернишка интерпланетарна република). Завърши. И замина за фронта.

Откакто Перник се бе превърнал в мегадържава, много неща се промениха. 76 знаеше, че Републиката някога е било просто един град. Докато един ден, от нищото, не се появил вождът - Батката. Той заменил обикновеното оръжие на перничани - винкело - с високотехнологични оръжия. След като превзел София, Батката изпратил "Зубърите" от превзетите територии в мини за копаене на криптовалути и всякакви „интеуигентни“ неша. Постепенно Перник се превърнал в самостоятелна независима търговска република, която вместо в земи инвестира в сървъри и хай-тек компании. С развитието на космическото дело, Пернишката република направи собствен космически флот и във великата Пернишко - Петричка война, пернишкият флот тотално победи единствения си конкурент на Земята. Оттогава до ден днешен Пернишката Република се е разраснала в 15 слънчеви системи. На родната Земя почти няма небългароговорящи. Градове като Лондон или Париж са почти опустели. Велинград и Битоля се пръскат по шевовете. Атина е толкова голяма, че жилищата се строят навътре в морето, под водата, като Гърция разви първото напълно морско население - хора, дишащи с хриле.
Центъра на столицата Перник естествено го ремонтираха. Въпреки че в момента всичко от Видин до Благоевград е център... И целият е в метал - небостъргачи, а по крайните квартали - високи блокове. Мегаполис, какъвто Вселената не е познавала никога.

Междувременно, ремонтът на "Графа“ продължава…

Управлението в града, а оттам и в Републиката бе разделено между двукамерния парламент – долната камара на „Мутрите“ – предимно „бизнесмени“. Горната камара  - едри земевладелци, наричащи себе си „лордове“, но населението често ги изобразяваше като „бейове“ и безделници. Те бяха наследници на министри, политици, кметове и кметици от някогашна България. Понятие, което бе интегрирано в Перник. Тези професионални политици, практически запазиха влиянието си, като един надпарламентарен контрол, (не оня по БНТ), и сега държаха властта над това кой закон да бъде прокаран. Някои неща не се променят за 40 години…

  „Батките“, от друга страна,  които не представляваха официалната власт, практически държаха повечето пари и оръжия в Пернишкия Мегаполис, тоест бяха недосегаеми. Престъпността постепенно спря да може да черпи ресурс от вътрешния пазар, затова пернишките Батки буквално превзеха конкуренцията си. Високите технологии им позволиха да препълнят Колониите на Марс със семки „Вуйчо Ваньо“ и петричка трева. Дори провинцията, събрана заедно, сигурно нямаше да успее да се справи със сдружението на батките, наречено "Охранителен Клуб Олимпия" (ОКО).

Целият военнен комплекс на държави, да речем, като САЩ и Русия, постепенно под една или друга форма падна в ръцете им….

 ОКО се занимаваше точно с това - всеки един батка, който имаше много пари и влияние, можеше да влезе в тази организация на най-влиятелните батки и да взима решение за съдбата на няколко дузина трилиона души. Кой щеше да спре ОКО? Официалната власт на Земята в лицето на Бейовете нямаше ресурса. И желанието. Те получаваха солидни чекове, кой от кой по сладки, за да прокарват само онези закони, които бяха в интерес на батките. А те искаха експанзия. Техният интерес доведе до създаване на галактическа армия. Парите им развиваха наука – главно в производството на стрелящ винкел и на новият модел „Голф“ 3 - ка, който може да пропътува разтояние от 400 светлинни години с едно зареждане, (светлинна година е мярка за разстояние, не за време – вж. в нета). Батките активно си „купуваха“ бизнеси в колониите. Все пак войници като Сикс бяха наети от дружествата на някой батка и пратени да завладяват. В някои случаи, цели градове трябваше да бъдат сравнени със земята, защото отказваха пълна абдикациа в полза на Батката. Който и да е той. Всички действаха по този начин.

Ръководителите на другите планети имаха следния избор – или доброволно ставаха част от Републиката, (като под масата Батките приватизираха всичко) или цялата мощ на Пернишката наемна Армия, а ако се наложи и на редовната* се стоварваше върху главата им.

(*Перник предимно се възползваше от компаниите на батките, които произвеждаха оръжие, и имаха наемници, но за всеки случай градът разполагаше с малък, но много боеспособен гарнизон от 20 хил. души и 200 Звездни Голфа трета генерация.)

 Хора като Сикс бяха израснали в зората на това интерпланетарно разрастване. Едва на 20 годишна възраст 76 държеше в ръцете си лазерен бластер, с който на секундата можеше да изпържи поне двама човека. Беше преминал през академия, после през двегодишна казарма и на 20 години и 10 месеца 76 беше натоварен в Звездния Голф и изпратен на фронта.
Първоначално Сикс беше втори капитан, но в една от големите космически битки голфът му бе ударен и първият командващ се спомина, вследствие на което 76 бе повишен. Успя да оцелее 3 дни в почти разпадащ се кораб в космоса, докато дойде помощ. Даже и медал получи….

***

„Кръчмата на Петя“ беше препълнена до горе. Някога тя се намираше в спокоен квартал на Перник – "Ралица". Сега обаче околността бе осеяна с метал – небостъргачи, летящи голфове, тълпи от бързащи хора, роботи и летящи скутери, (последното е още по-досадно и от електрическите). Кръчмата беше единствената сграда, която почти не се бе променила, поне не „нагоре“ – единствената ниска сграда в района. Като една уважаваща себе си страноприемница от 90-те години на България, тя бе предимно под земята, като вместо да надстроява, беше създала етажи и етажи надолу. Всичките от които задимени от пушека на цигари. По стените имаше плакати на мастика Пещера – с полу-голи жени. Мебелировката беше от дърво – пейки и маси, а на масите - хубави червени покривки на раета, разбира се с много лекета и мъртвозалепнали трохи. Това, което успя да запази и разшири Кръчмата на Петя, беше нейната автентичност. След голямото разрастване, традиционно-българските кръчмички изчезнаха. Вече на гарата нямаше кебабче в питка. Освен при Петя и неколцина други, които запазиха старите механи. Там имаше кебапчета, веселба, понякога и бой. Тези места помещаваха обикновените хора в столицата. Помещаваха и опасни люде. 76 отиваше при вторите...

-        -- Имам работа за тебе, Сикс.

-        - Дори няма да ме черпиш едно? Нормалните хора първо пият.

-        - Сериозен съм. Трябва ми човек с опит. И добър пилот. А ти си и двете. Не мога да рискувам с непознати.

Сикс имаше пред себе си човек, който не бе чувал отказ от много време. Дебелата му шия се сливаше с бузите и лицето му приличаше на желе, заспало за 4 часа във фризера. Под дебелото лице имаше още по-дебело туловище.

-        - Разбирам те Киро. Но аз вече не съм наемник. Сега съм Лойър.

-        -Х ахха, какво си? Да не си станал фризьор бе, СИКСИИ! Едно време пръскаше черепи, сега ги бръснеш, леле ще умра от смях….ГОСПОДИ!..

-        - Адвокат съм, глупако. А ако не спреш да дебелееш, ще умреш от инфаркт преди това. Как е Павла, децата как са?

-        - Ох недей, големият иска да става монтьор, сервиз си направи и изобщо не ходи на детска градина.

-        - А Лили? – с надежда попита 76.

-        - Лили е още по-зле. Когато беше на три, намери някаква игра в интернет, симулация на нашия свят, така да се каже.

-        - И-и?

-        - Едноличен диктатор на две галактики. Понякога си мисля, че не са мои тия деца…

-        - Е, поне имат бляскаво бъдеще. Иначе за онова, колко важно ти е?

-        - Много, Сикси. След последните събития може да се наложи да се махна от центъра – от историческия Перник. Никога преди това не съм имал такава криза. Парите ми трябват, колонията също. А ти си единственият, който може да свърши подобна работа, срещу съответните кинти, разбира се.

-        - Не съм летял отдавна.

-        - Ще имаш втори пилот, най–добрият от академията.

-        - Господи, Киро, не ми казвай, че работиш с 1-ва или 2-ра година…

-        - По-зле. Работя със стажанти – 0 месеца опит. Директно излезли от училище.

Сикс не отговори.

-        - Виж, наричам го инвестиция в бъдещето. Нещо като този, абе, легендарният футболен собственик от преди ПИР (Пернишка интерпланетарна република). Как беше?

-        - Венци Стефанов.

-        - Да, същият. Взимам само най-талантливите, тия с най-много шесторки или там к’вото им пишат.

-        - Аз бях от тия с тройките.

-        - Затова те обичам, Сикси. Трябваш ми.

-        - Понякога съжалявам, че ми спаси живота, Кире. Кога тръгвам?

-        - Утре. – спокойно му каза Киро.

Сикс не отговори…

(Следва продължение)

Мълчанието на Лъвовете

Мълчанието на Лъвовете

До г- н Красен Кралев,

До г- н Борислав Михайлов,

До премиери, папи, патриарси,

До медии, журналисти, олигарси,

До гордия, спящ Български Народ.

След вечер, като вчерашната думите идват по- трудно от съня. За пореден път видяхме как спорта може да отразява състоянието на цяла една държава. Дали е срамно да загубиш от силен отбор на собствения си стадион и то с 6 – 0 оставям на други хора да коментират. Дали е срамно да се поддаваш под натиска на силно западноевропейско лоби, което бе докарало нещата до там, че седмици преди мача Английския национален отбор по футбол открито да заявява, че при расистки прояви от страна на фенйовете, ще напусне стадиона, също оставям без коментар. Те дойдоха, „нахъсани“ за расизъм, търсеха го под дърво и камък, а и шепа фенове с удоволствие им го предоставиха. Гавра в спортно – техническо отношение, гавра във всяко останало. И докато във великата игра спор няма – не сме конкуренция, то в по- великата игра на политика и интереси сме още по- зле. Беззъба България, готова да се подаде и на най – малкия натиск от вън, както на терена, така и в политиката. Удобна, винаги там, когато има нужда някои да бъде смачкан. От 6 свръх скъпи самолети, които угодно нашите „умници“ закупиха, до клякания за газови проекти, атомни централи и още какво ли не.

Когато шефовете кажат, ние безропотно изпълняваме. Мълчим си, свеждаме глава и действаме. Никога в цялата ни футболна история не сме имали по- безхарактерни пораженци, но предполагам това е съотносимо и за лидерите на иначе славния Български народ. Каквото вчера видяхме на терена, това виждаме и в държавното управление.

Относно упреците за расизъм – България е била, е и ще бъде на ключово място, -“входът на Европа“, откъдето от хилядолетия минават, отсядат и си тръгват различни народи, култури, хора. Дали сме траки, Българи, славяни или по- скоро смесица от всичко това учените ще кажат. Историята обаче не ни разказва за ксенофобски царе, за масови избивания на народи, само заради цветът на кожата. Напротив. Докато страшния Вермахт мачка слаба Европа, България, съюзникът на Третия Райх спасява хиляди евреи от участта, която им е отредена на Запад. Какъв расизъм… Каква ксенофобия… Толерантен е и цар Петър, толерантен е и хан Крум. Докато допреди няколко десетилетия „Толерантна“ Великобритания държи Индия като колония, забранявайки тяхната независимост, ние съжителстваме, в нашия уютен Балкански климат – всякакви видове и хора. Може би и затова сме толкова диви, заради невероятната смесица.. Когато Англия колонизира 1/3 от света, България Е колония, провинция, на чуждуезични и чуждоверни султани. Един кратък период от 500 години турско „присъствие“. В което Българите не са субект, а обект на расизъм.

Така че благодаря на Английските колеги за многобройните уроци по расизъм, но не, благодаря. Тук, в над 1300 годишната Бъглария имаме една поговорка – „Крадецът казва – дръжте крадеца“. От робовладелци, уроци по расизъм не ни трябват.

Относно красивата игра наречена футбол, там уроци също не ни трябват. Изкуството на този спорт, поне в сегашния момент, ние не го владеем. И Господ да дойде, нищо няма да се промени. Болката не е във футболните умения. Болката идва от безхарактерността, от апатията, превзела футболисти, треньори, министри, гласоподаватели и политически партии. Тоталния отказ да се бориш за това, което е твое. Да допуснеш, ей така, без бой да превземат твоята крепост – Стадион Васил Левски, а и цялата държава.

След месец пак идват избори. И пак ще победи, при това убедително апатията, „не знам и не ме интересува“ – фраза, която винаги, на всички избори е на първо място.

Нека не обвиняваме футболистите, на тях така им е добре. Да не обвиняваме и политиците, на тях също. Буркана с мед е отворен и всеки, който може взима. Кой по една шепа, кой с големия черпак…

А лъвовете спят. Понякога отварят по едно око, поглеждат към буркана и как става все по- празен, сетне затварят окото, навеждат главата и заспиват отново. И така от избори на избори, от квалификации до квалификации…

Спи лъва и сънува, дори мечтае, ей така със затворени очи. Мечтае за славни времена, за хубави години. Докато спи, зебри и газели се преструват на шефове, разпределяйки си саваната, ограбвайки я. Но дори спящ, лъва си остава лъв. Дори и мачкан, преследван, избиван, Българинът си остава Българин.

Ще дойде ден, дали след година, две или петдесет, когато най- накрая Лъвовете ще се събудят. Ще се надигнат трудно, схванати от дългия сън. Ще огледат своята опустяла, разграбена, но безкрайно красива савана. И тогава и най- „толерантната“ и силна империя няма да може да помогне на онези, които са я разграбили…

Битката за железния трон или България в евроизбори.

Битката  за железния трон или България в евроизбори.

Серсей се обърна към Бойко с влажния си поглед, скрила в него ярост и страхопочитание и промълви: "Съсипаха я тая държава..." 

Ако си мислите, че творбата на Джордж Мартин "Игра на тронове" е епично-трагична, очевидно не следите Бг политиката и това, което се случва с нея. Смея да твърдя, че битката за „железния трон" в България е също толкова ожесточена, колкото и във Вестерос. Героите от родната действителност понякога твърде много приличат на тези в любимия ни епос-сериал-книга и смятам да Ви го докажа.
Разбира се, за да не бъда обвинен в предизборна пристрастност, реших да пусна тоя мат'риал  след изборите, не защото предизборната кампания е нещо лошо, но и без това нашите политици са ни супер длъжници, още услуги не им тря‘ат. Точка.

Сър Джейми Ланистър/Сър Гей Станишев - противно на измисления герой, нашенецът няма (или поне не публични) интимни отношения със сестра си, просто защото няма сестра,а брат, въпреки, че европейската лява партия, на която той е председател, многократно заявява, че в подобен вид взаимотношения няма нищо лошо. Странна работа. И двамата имат златна ръка, докато тази на сър Джейми е просто протеза, то при сър Станишев се е позлатила от цялото бъркане в буркана с мед, т.е.- държавни или еврофондове.

Серсей Ланистър/Лилето Павлова – независимо от очевидната разлика в килограмите – и двете са целеустремени, жадни за повече власт. Много е вероятно, след като всички кандидат-крале паднат, кой без глава, кой без друго, накрая Лилето да се окаже единствен защитник на Кралския Чертог, по-известен като Горубляне.

Джон Сноу/Радан Кънев. Отдавна не сме чували Защитникът на Севера да казва нещо различно от "аз не съм го искал" и "тя е моята кралица". В перефраза, българският му аналог Р. Кънев не беше казвал нещо различно от "ще влезем" и "в България има алтернатива". Има, но каква? Последното изказване ми напомня на учителката в гимназията, която често ми обясняваше, че съм страшен тъпанар, но така и не каза как да се направи нещо по въпроса.

Цецка Цачева/Драконът на Денерис - Дрогон. Това е доста" стрейт форуърд". Приликата е по-скоро във външния вид, въпреки, че в последния сезон драгоните бяха анимирани доста добре, а и зъбите им не са чак толкова криви. Все пак прилика има, а и е въпрос на време, когато вождът Б. Б. падне смъртно ранен от приятели и врагове, Цецето да дойде, да си го вземе с големите лапи и да отлети в мрачните облаци, без цел и посока.

Веселин Марешки/Санса Старк. Не, не изключвайте компютъра. И двамата герои са вярна и силна опора на силния на деня, и двамата а-ха да извършат предателството и да се махнат, да си тръгнат, вдигнали гордо глава, но в крайна сметка си остават лоялни, кой на ГЕРБ, кой на Денерис #многоимена.

Денерис Таргериан/Бойко Борисов. Трошач на вериги, Освободител на народи. В буря (Банкя) роден, Голмайстор при ветераните. Гален от три папи. Майка на дракони, бивши ДС-джии, мутри, псевдо-икономисти, варвари, маджари, татари, абе общо взето – всеки, който иска да се присъедини към партията. Приликата между двамата е на много плоскости. Като за начало – и двамата са абсолютно убедени, че са спасители на света. Който им противостои е враг и нищо не разбира. Готови са в името на своята визия да резнат две три тикви. И двамата са сравнявани с предшествениците си - Денерис с Лудия крал, Б. Б с Живковския крал. И двамата правят всичко възможно да не са като тях и на практика на края стават същите, ако не и по-лоши. Но докато Денерис троши окови и градове, Б. Б пуска заводи, магистрали и шитка апартаментчета на министри на промо-цени.

Бриен ъф Тарт/ Корнелия Нинова. Който гледа Гейм ъф тронс навярно знае, че независимо от стотиците мъжки образи, които видяхме, най-големият мъжкар си остава Лейди (сър) Бриен ъф Тарт. В бг политиката - Лейди (сър) Корнелия ъф Крушовица, алфа - мъжът в опозиция. Когато стане напечено и двете знаят как да извадят меча и да ступат от бой някой неприятел. И двете са пазителки на жестоко застрашени от изчезване организации - едната на сем. Старк, другата на левицата.

Тирион Ланистър/Ахмед Доган. "Пия и знам неща" - Тирион Ланистър. През всичките сезони на игра на тронове, това може би е най-баш-точното определение на малкия симпатяга. Това и фактът, че който и да дойде на власт, Тирион е там, при това по високите етажи. Е, трябваше да направи една две странични обиколки, но пък после стана пръв помощник на кралицата (Денерис). Каква удивителна прилика. И ако не можем да твърдим със сигурност за мистър Доган, че пие, то сме сигурни за "знаенето на неща". И за факта, че който и да дойде на власт, сър Ахмед  ще е горе, дали като "ръка на краля", съветник или нещо друго. Докато свят светува….

Дали Джордж Мартин не е просто редовен читател на 24 часа, или в свободното си време е гледал „Би Ти Ви“ - не можем да гадаем. Фактът обаче е, че действителността и светът, който е описал, приличат досущ на извадка от български ежедневник. Наред със задкулисните скандали, изчезването на огромни финансови ресурси от банки и подобни мръсни думи, жестокият, но реален свят на игра на тронове наподобява този в който 6 милиона българи се опитват да оцелеят. С ниската избирателна активност българинът показа, че има пръст в управлението толкова, колкото и феодалният гражданин на света от „огън и лед“. Напред към светлото (евроатлантическо/руско-китайско, в зависимост на колко мастики сме) бъдеще!!! 

Бонус прилики: Ремонтът на „Графа“/ опустошените порти на Кралски Чертог. Трудно  е да се разходиш по разкопания „Граф“ и да не се зачудиш, дали някой друг дракон не е минал оттам. В крайна сметка, от Софийска община обещаха, че за 30 годишнината на „Игра на тронове“ сигурно ще е готово.

Д. Пеевски/Замъкът  „Зимен Хребет“ – макар да нямаме в действителност истинските размери на „Зимен Хребет“, можем да предположим, че поне за средновековния свят на Игра на Тронове са внушителни. За размерите на Пеевски имаме и можем да кажем същото.

Данаил Кирилов/Брандън Старк – фактът, че последния е сакат още от началото на първи сезон, а Дани Кирилов видимо е добре с физиката не трябва да ни обърква. Нашенецът  е инвалидизиран в областта между ушите и силно се надявам ролята му да не се окаже като тази на Брандън. (Ако не си гледал игра на тронове, а искаш, не дочитай това изречение защото Брандън стана крал)…

Призрачната кула на някогашните ценности

Призрачната кула на някогашните ценности

Днес приключи една епоха. Как иронично и емблематично краят на една епоха винаги е свързан с пожар?.. От величествените сгради на древния Рим, до опожарената и разпокъсана от почти 30 години непрестанни войни Европа, така и днес. В отломките на Нотр Дам някои виждат смъртта на прелестната архитектура, други камъни и история, трети си спомнят за Виктор Юго. Аз виждам една епоха. И нейния неминуем край.

Разкъсвана от социални и политически конфликти, Европа беше на прага на пожара. Като Александрийска библиотека - готова да изгори. Трябваше й само искрата. И тя дойде, опустошително грозна, като самата смърт, но и трагична. В спор между лявото и дясното, между национализма и либерализма, пострада тя - красивата кула на красивата църква, символизираща историята и величието на Европа.

Не е странно това, което се случи. Сякаш самата тя в знак на протест искаше да изгори. Сякаш в душата и се бе събрала толкова мъка, колкото само величествена сграда като нея може да побере. Мъка по любимата и Европа. Мъка по славни години и славна история. Днес тя систематично, ден след ден, все повече губи своя облик, губи своята идентичност. Докато не загуби един от най-светлите си храмове. От години християнството и христианските ценности са отричани, сравнявани са с хитлеризма и фашизма, оплювани са. Но в тези две идеологии няма нищо христианско, няма нищо Библейско.

Европа, такава, каквато я познаваме, не съществува. Днес, като за финал, за да се помни датата от историята, изгоря един от най-светлите и символи. „Изгоря“ и Европа. Не от външна намеса, от бомби, гранати и олово, каквито дори светлата Нотр Дам е виждала не веднъж. Не изгоря и от свирепи диктатори, които с насмешка, като Нерон, палят собствените си градове. Тя изгоря заради забравата, заради гнусното оплюване на родните, европейските ценности и заместването им с фалшиви, псевдо-социални джендър идеологии. Плачи Европа, но не заради своя храм. Плачи заради слабите си водачи, заради собствените ти чада, които се отрекоха от теб. Плачи заради славното си минало и неславното си, несигурно бъдеще. Плачи заради смъртта на Кулата, заради кончината на ценностите си. Плачи заради смъртта на христианското семейство и построеното общество.

Разбира се, модерните конструктори за 10 години, може би дори и за по-малко, ще изградят новия храм. Ще възстановяват, ще рисуват и ще редят камък върху камък. Ще гледат стари снимки, може-би чертежи. И сигурно ще скрепят кула, която даже на снимка ще изглежда досущ като кулата, остояла на свирепия напор на осем века. Съвсем като тях, новите, модерни политически строители, ще „построят“, скалъпена от нуждите на времето, и една Нова Европа. Тя на вид ще изглежда досущ като старата. Но вътре, както в кулата на прелестната катедрала, ще личи фалшификацията. Ще личи, че новото просто прилича на старото, но душата му е коренно различна.

Днес приключи една епоха. С нея, под пепелта на старата катедрала, се виждат нишките пепел на цяла цивилизация.

Поклон пред светлата й памет!

Годината е 2055.

                         ....




Годината е 2055.

Дълговете на БДЖ надскачат 2 пъти световния дълг. Икономисти от целия свят са се събрали на форум в мегаполиса Долна Митрополия в опит да разрешат кризата. Симитли е вторият по големина град на Балканите, като преките чужди инвестиции за последните 10 лета възлизат на 1.5 млрд лева. Валута, приета в целия Европейски съюз, който по това време се казва "Обединени Европейски Щати". Македония продължава да използва денар.

В училище българчетата, германчетата и французойчетата изучават ранната лирика на Азис, признат по това време за световен гений.

Планетите в слънчевата система са едва седем, защото ромите разбират, че на Плутон има метал и го нарязват за скрап. Група деца от Москва пък намират мигащ в червено бутон в някакъв склад на 35 километра от града и без да искат взривяват Меркурий.

В Китай, благодарение на свръхпроизводството, са наредили всички битови стоки една върху друга и са си построили път до Луната.

Путин вече открито признава, че е вампир и единственият начин да спре да е президент на Русия е да бъде прободен със сребърен кол. Вследствие на тези новини Русия изкупува 99.9 процента от световния ресурс на сребро, като обаче останалият 0.1 процент държат батките по черноморието под формата на ланци. Уви...

Гърция фалира вече средно по три пъти за една година.

София и Пловдив се съединяват в предградие на Перник – център на страната.

Българската колония на Марс редовно изпраща футболисти, които се обиграват в А и Б група и успешно стават алкохолици. ЦСКА-тата са вече 24 и неизменно някое от тях става европейски шампион.

Миро се отрича от ранните си години и „Каризма“ и признава, че през цялото това време е бил  Филип Киркоров.

За химн на Обединените Европейски Щати е избран кавърът на симфонията на Бетовен на оркестър „Кристали“. В акомпанимент пеят Софи Маринова и Адел, а Волен Сидеров е на барабаните.

ГЕРБ са си купили всички апартаменти на Земята и целокупното население живее под наем. Освен китайците. Те пък вече са успели да направят свръхпроизводство и на Луната и тя прилича на симбиоза между Столипиново и болен от апендицит крокодил. Нощта не е точно нощ, заради всички светлини от фабриките на китайците и така денят е през нощта, но и през деня... Абе, с две думи казано, денят е винаги. Освен когато от ЧЕЗ не им спират тока заради просрочени сметки.

САЩ са пред фалит поради липса на ресурс, защото „Топлофикация“ им продава топлинна енергия на цени, които Америка не може да си позволи. Вследствие на което съдебният изпълнител П.В. ги продава на публичен търг, а главата на Статуята на свободата слагат вместо "чинията" на Бузлуджа, която ненадейно преди 25 години отлетя и взе Корнелия Нинова със себе си.

От всичкото пушене на пури Вежди Рашидов вече диша само въглероден двуокис и издиша кислород и сега работи като дърво.

Великобритания още не е формално излязла от Обединените Европейски Щати, но примиерът Тереза Мей, (близо на 100 г.!) обещава, че скоро ще има сделка.

Симеон СаксКоБургери... абе – царя – обявява, че Бъкингамският дворец му е наследствен и сега английската кралица живее в гарсониера в Люлин 16.

Междувременно от Софийска община утешават, че ремонтът на „Графа“ е почти готов и няма повод за притеснение...