КОРДОНЪТ НА КАРУЦИТЕ В ЧЕРНО
"Има малко хора на този свят, двама от тях ги
познавам. "
И е вярно - уж всички сме човеци, пък нещо май не е така.
Преди няколко дни, в кварталния супермаркет, на касата пред мен се
беше наредило едно дете. Ситно, дрипаво, мургаво. За целта на нашия разказ ще
го кръстим Петкан. Естествено, на Петкан не му достигаха стотинки. Понечих да
дам, касиерката каза, че няма проблем. Оказа се, че хлапакът идва често. И все
така не му достигат по стотинка, две, десет...
Пък обикновено никой не му ги и иска.
Сега сигурно ще си кажете- "Ето, един истински човек!" И
най-вероятно сте прави. Но ще си позволя да върна лентата известно време назад.
Годината е 2013, сезонът - летен. Знаете на къде отивам. Аз оттам се и
връщам...
Става дума за продължилите сякаш безкрайно протести, в които и самият аз
участвах, макар тогава, признавам си, още бях ученик. Много Бе изписано, много
Бе изговорено и абсолютно нищо не Бе свършено. По нашенски…
Не е вярно, че революцията в България не дойде.
Напротив, тя идва достатъчно много пъти,
дори бих искал да изтъкна нас, българите за откриватели на така
наречената (от мен) „теоретична революция“. Даже, моля ви, то не е само
революцията. Нима не знаете, че съседът Пешо "би го вкарал тоя гол, ако му
падне", или пък Гошо, които "тоя па Клишко без ръце ше го бием
Бе!" Схванахте идеята.
И ако помолите българин да ви обясни, добре, аджеба, как става нещо си, то
той ще се окаже минимум доктор (онова научното, не джи-пи-то) по дадената
материя…
Та така и през 2013-а. Кой крив, кой прав, кой протестиращ, депутатите си
се измъкнаха като швед след престъпление в България и хич не им дремà. И си
минаха пред погледите на протестиращите със скъпите си служебни коли (купени от
данъците на същите тези протестиращи), и просто и до днес щях да си стърча там
смаян ако не се опитвах да избегна някой друг летящ предмет, юмрук, или
полицейска палка.
(Господи, силно се надявам мама да не чете това.)
И в целия тоя абсурд, в който дебеловратите минаваха през тълпата като
стадо дойни крави, които отиват на паша, (ама не толкова полезни), никой и за
миг не спря.
Питате се сигурно: "Ама тва кво общо има сега с Петкан?" - ами сигурно
- нищо. Петканчо тогава сигурно е бил още по-малък. Не се е интересувал от
протести, защото най-вероятно пак е бил на касата в супермаркета, с шепа за
нищо не стигащи стотинки в ръка, в другата сграбчил нещо за ядене, гледайки към
продавачката. Тя от своя страна му дава лакомството и си затваря очите. Знаейки,
че ще и удържат от заплатата. И без това едва стигащата заплата... А там, далеч
от тези събития, по „булеварда с лиричния ритъм“, по прекрасните жълти павета,
под погледа на хилядите протестиращи, се точеше кордонът на каруците в
черно....
